Силистренската писателка Дафинка Станева представи пред публика сборника си с разкази „Наследство от обич“. 

Авторката определи творбата си като „вик за съхраняване на духовността и човечността между хората“. Според нея в книгата са пресъздадени по художествен начин истории от битието, а всеки разказа разкрива дълбоки житейски и обществени ценности.

„Героите са обикновени хора, които преживяват своите малки драми далеч от погледа на останалите, но те са съзидатели и алтруисти. Те могат да проявят милосърдие и да помогнат на изпадналия в беда. Всичко това се дължи на любовта, която е основа на всички човешки добродетели“, каза Станева.

Дафинка Станева е автор на пет стихосбирки и редица краеведски творби. Превежда произведение на писатели и поети от Русия, Украйна и Беларус. Член на Съюза на българските писатели и на Съюз

Тази книга е в памет на всички тези 45 достойни личности на българската култура и наука, които ме допуснаха до себе си. Това каза журналистката Виолета Цветкова по повод изданието „Насаме с незабравимите“. Премиерата бе тази вечер в книжния център „Гринуич“.

Томът представя 45 интервюта на авторката с личности като Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Магда Абазова, Крикор Азарян, Иван Андонов, проф. Никола Георгиев, Димо от P.I.F. , Коста Цонев и др. В книгата са използвани снимки от архива на .

„Тези текстове не са изчерпателен творчески портрет на тези личности. Аз ги наричам моментна снимка в техния живот, която съм уловила тогава, когато е имало повод да се срещнем“, обясни авторката. Най-важното е, че след първите неловки въпроси, те решаваха да разкрият с

Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда, връчвана от Центъра за литература и изкуства в Стокхолм, пише в официалния сайт на наградите.

Съобщението гласи: Петима автори и още толкова преводачи са номинирани за Шведската международната награда за литература за 2024 г. Наградата се присъжда ежегодно за изключителна художествена творба в похвален превод на шведски език. Това е уникална литературна награда, която отличава както автори, така и преводачи. Сумата на наградата, която е 150 000 шведски крони (13 200 евро), се разделя поравно между автора и преводача. Печелившият дует ще бъде избран на 24 октомври.

Георги Господинов написа по този повод във Фейсбук: „Има и такива новини. Радвам се да съобщя, че шведският превод на

Над 90 са участниците в 41-вото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ 2024. Това съобщават организаторите от Община Стара Загора, библиотека „Родина” и къща музей „Гео Милев". 

И тази година превес в надпреварата има нежният пол сред участниците в поетичния конкурс - 67 момичета срещу 25 момчета. Творците на възраст от 18 до 21 години са преобладаващата част сред осмелилите се да споделят с публика своите стихове, а четирима са 14-годишните. Справката по населени места сочи, че поезия се пише във всички кътчета на страната ни. Има участници от 38 населени места.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на гала вечер днес в изложбена зала „Лубор Байер“.  Преди кулминацията ще е премиерата на стихосбирката носител на Голямата награда от XL Национален младежки конкурс за поезия “Веселин

Варненската държавна опера събра своята история в летописно издание, чиято премиера ще се състои на Световния ден на операта 25 октомври. 

Това е първото издание, описващо хронологично историята на оперния театър във Варна. Автори са журналистката и пиар на институцията Виолета Тончева, историкът Станка Димитрова и Светла Трайкова от екипа на „Енциклопедии Варна“. Консултант е дългогодишният драматург на Варненската опера Анелия Събева, редактор е Радинела Василева, коректор - Габриела Каменова. Графичният дизайн е дело на Георги Филипов. Летописът, именуван „75 години Варненска опера“, излиза в издателство „ФИЛ“ с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна и Театрално-музикалния продуцентски център във Варна.

Идеята за издаване на летописа съществува отдавна, но придобива особена актуалност по повод 75-годишнината